Мечтата, произнесена на глас, е наполовина сбъдната, както и клетвата
- има безброй доказателства за това. Не е тайна, че за да се случи нещо желано, първо трябва да си го представим или изговорим. Потоп от американска литература ни залива, за да ни обещае същото. Но дали можем ясно да формулираме целите си? Когато сме обгърнати от лична неопределеност, винаги помагат белият лист и мастилото.
Гласът, излязъл от нас, е като ехо, което препуска към бъдещето и се връща, за да ни разкаже за възможностите, които ни очакват. Това не е предсказание, а направен от самите нас обзор на посоките, които можем да поемем. Не е дори и нещо, което изцяло си измисляме. Та ние все пак чуваме собствения си глас, когато извикаме.
Представете си, че някой ви помогне да запишете това ехо в приказка и така то определи ваши желани бъдещи моменти. Ще можете да си я припомняте всеки път, когато ви се стори, че мечтата ви се изплъзва.
Това няма да е чужда истина, изживяна в нечий чужд живот, записана в нечия чужда книга, а вашата собствена - "предсказана" нарочно от самите вас, за да се случи наяве.